Сега ще ви споделя някои от моите наблюдения над хората в последно време.
Малко в страни от всичко ще кажа, че всяко действие или усилие, което някой полага е причинено от нуждата за постигане на някаква цел. Доста често тази нужда не е осъзната напълно. Хората освен това (повечето хора) могат много добре да планират действията си, когато целта е ясно дефинирана. Малко хора обаче могат да направят списък с малки ясно дефинирани цели, които ако бъдат постигани от хората, които както казах вече правят това сравнително лесно, се достига до тази голямата цел. Тя, разбира се, може отново да е част от нещо по-голямо и т.н.
Освен това съм убеден, че всяка задача има решение и всяко решение е различно спрямо целта, която е поставена, и също така винаги има оптимално (не идеално!) решение.
Също толкова съм убеден, че една от най-големите цели за повечето хора е придобиването на пари. Това не е никак учудващо защото в съвременното общество с пари се купува (или има) всичко. Тоест хората реално искат пари не заради самите пари (защото те са просто напечатани хартийки), а заради факта, че те са ключа към щастието или да го наречем добрия живот. Всъщност хората искат да живеят добре, което съм съгласен, че е много общо понятие, но съм сигурен, че всички знаят как се живее добре, без да е нужно да се дефинира какво точно означава това.
От много хора животът се разглежда като задача, в която неизвестното е добрият живот, който за да се намери, освен всички други неща е нужно първо да се намерят пари. Неизвестното в задачата определя и начина по които се захожда към решението. Тук може да се разсъждава много!
Дори да не сте съгласни с тази идеята за парите, няма как да не се съгласите, че всички ваши действия са породени единствено от очакването, че в резултат на това действие ще получите някаква облага веднага или след време. Тая облага може да е всичко. Например обаждате се по телефона на някой любим човек и знаете, че това ще ви направи щастливи; карате колело и това ви действа релаксиращо; пускате тото, защото може да спечелите; ходите на работа, защото ви плащат…
Аз например, полагам усилия да пиша в блога и очаквам с това да подобря начина си на изразяване на нещата, които мисля, както и да се понауча къде се слагат запетайки и къде се ползва непълен член. Това не ми доставя нито пари нито някакво невероятно удоволствие веднага, но може би е една добра крачка и към двете. Друго, много ми се иска да видя дали имам съмишленици и това също е някакъв вид удоволствие.
Ето сега два въпроса за размисъл:
Има ли наистина организации с идеална цел?
Защо някой, който прави нещо за удоволствие, а не за пари, има нужда да рекламира тази дейност?